Блус

Бащите на блуса

УИЛЯМ КРИСТОФЪР ХЕНДИ

Блусът има много бащи, а William Christopher Handy със сигурност е един от тях. Роден е през 1873 година във Florence, Alabama и в музикално отношение е приобщен към блуса от делтата.
Работил е като сътрудник в музикално издателство в Memphis, а след това и в New York, където му хрумнала великата идея да записва в партитури блус-парчетата, които е слушал в черните общества и след това да ги публикува.
Memphis, градът, който със сигурност може да се нарече една от люлките на блуса, направил неговото име безсмъртно. Един парк носи същото това име, а дори има и негов паметник. От най-голямо значение обаче е съществуващата, от 1980 година насам, награда – W. C. Handy. Тя се присъжда за особени постижения в областта на Блус музиката.

РОБЪРТ ДЖОНСЪН

Безспорно един от най-извeстните блус-музиканти се казва Robert Johnson. John Hammond го определя като най-великия примитивен блус-певец. Записал е 29 песни за поколенията след него, а музиката му вдъхновявала и все още вдъхновява множество други известни музиканти. Влиянието, което оказва върху Чикагския блус не е за пренебрегване. Почти всеки бял блус-изпълнител през 60-те има негова песен в албумите си.
Роден е през 1911 година в ферма в Clarksdale, Mississippi. Още като дете свири на хармоника. Научава се да свири на китара, наблюдавайки други музиканти. Скоро обаче изгражда свой собствен стил на свирене. В южните щати освен като музикант е носил славата на голям донжуан. Работил е и с други музиканти като Johnny Shines, Henry Townsend и други. През 1937 година прави последните си записи в Dallas. Само 6 месеца по-късно умира. Твърди се, че е бил убит от ревнив съпруг. Други източници говорят, че го е убила ревнива негова приятелка. John Hammond искал да го покани на своя концерт “Spiritual to Swing”, но закъснял…

 

 

МЪДИ УОТЪРС (McKingley Morganfield) е роден на 4 април 1915 година в Rolling Fork, Mississippi. Израснал е при своите баба и дядо в Clarksdale. Работи в памукова плантация, където през 1941 година е открит от Alan Lomax и John Work и е поканен да запише плоча с няколко балади. През 1943 година отива в Chicago, където работи в фабрика за производствто на хартия, а после и като шофьор на камион. През 1946 записва първия си комерсиален албум. В началото на 50-те основава заедно с Little Walter Jacobs, Jimmy Rodgers, Elgar Edmonds, Big Crawfor и Otis Spann неговата група Muddy Waters Band.

       

БИ. БИ. КИНГ е известен американски блус китарист, композитор и певец. Една от запазените марки на Б. Б. Кинг е, че кръщава китарите си „Lucille“- традиция, започнала през 50-те години на 20 век.През зимата на 1949 г., Кинг свири танцова зала в Туист, Арканзас.За да затоплят залата, организаторите запалват напълнен до половината варел с керосин, което за времето си е обичайна практика. По време на изпълнението двама мъже започват свада, прераснала в сбиване, в резултат на което варелът е съборен и подът залят с горящ керосин. Всички присъстващи панически се изнасят от сградата. След като излиза навън, Кинг осъзнава, че е забравил китарата си в горящата зала. Той се връща с намерението да я извади оттам, като едва не изгаря в пламъците (впоследствие се разбира, че двама души са намерили смъртта си онази нощ). На следващия ден Кинг научава, че въпросната свада е започнала заради жена на име Люсил. Той кръщава първата си китара „Люсил“, за да му напомня „никога да не прави повече така“.