Текстове

Текстовете на ранните блус стихове често съдържат една фраза повторена четири пъти, като в началото на 20-ти век тази структура става стандартна — тъй наречения ААВ модел, състоящ се от фраза пята през първите четири такта, повтаря се през следващите четири и следва по-дълга фраза в последните тактове. Две от първите издадени блус песни “Dallas Blues” (1912) и “St. Louis Blues” (1914) са 12-тактови с ААВ структура. Текстовете често са изпяти по начин наподобяващ ритмичния говор. Ранния блус често приема формата на тъжна история — певеца или певицата разказва за “личните си неволи в свят от жестока действителност: загубена любов, жестокостта на полицията, подтисничеството на белите и тежките времена”.
Често се пее за проблемите на афро-американското общество. Например Слепия Лемон Джеферсън разказва за голямото наводнение в Мисисипи през 1927г в своята “Rising High Water Blues” (1927):
“Backwater rising, Southern peoples can’t make no time
I said, backwater rising, Southern peoples can’t make no time
And I can’t get no hearing from that Memphis girl of mine.”
Въпреки че се асоциират предимно с мизерия и подтисничество, текстовете са понякога хумористични и мръсни:
“Rebecca, Rebecca, get your big legs off of me,
Rebecca, Rebecca, get your big legs off of me,
It may be sending you baby, but it’s worrying the hell out of me.”
От “Rebecca” на Големия Джо Търнър
Хокъм блусът обединява комедийните текстове с весело, фарсово изпълнение. Песента на Тампа Ред “Tight like that” (1928) е остроумна игра на думи с двойното значение на “tight” (здраво, стегнато; може да се използва за жена). В следвоенния блус текстовете стават по-прости, като се фокусират почти изцяло върху личните неволи и сексуални притеснения. Много от темите често срещани в блуса преди войната като например икономическата депресия, обработването на земята, дяволи, хазард, магия, наводнения и суши са почти изоставени след войната.
Авторът Ед Моралес твърди, че митологията на йоруба играе важна роля в изграждането на блуса в ранните му години. Той се позовава на “Cross Road Blues” на Робърт Джонсън и твърди, че тя е “скрита препратка към Ешу – ориша (бог) на кръстопътя”. Независимо от това влиянието на Християнството е много по-очевидно. Много от семейните блусмени като Чарли Патън и Скип Джеймс имат по няколко религиозни песни или спиричуъли в репертоарите си. Преподобния Гари Дейвис и Слепия Уили Джонсън са пример за артисти често категоризирани като блусмени заради музиката си, веъпреки че текстовете им са в стила спиричуъл.